Когато разглеждаме снимки на новородени, обикновено виждаме крайния резултат – едно спокойно, сладко заспало бебе, сгушено в малко легълце, кошничка или върху мек фон.
Това, което не се вижда на снимката, е всичко, което се случва между кадрите.
Начинът, по който бебето е поставено.
Ръката, която е до него секунди преди снимката.
Проверката дали позата му е удобна.
Паузите за хранене и гушкане.
Моментът, в който решавам, че определена поза просто няма да се случи днес.
За мен именно това е една от най-важните части от работата с новородени.
Красивата снимка никога не е по-важна от спокойствието и безопасността на бебето.
Безопасността е първото нещо, което се учи
В обучението по фотография на новородени първото нещо, което се учи, не е как да поставим светлината, какъв обектив да използваме, каква техника ни е необходима или как да подредим красив декор.
Първото е как да поставим бебето безопасно.
Кои позиции са подходящи за новородено. Кои движения са допустими и кои не. Как трябва да бъде поддържана главичката. Как да разпознаем напрежението в тялото. Кога една поза трябва да бъде променена и кога изобщо да не бъде правена.
Светлината може да се научи. Техниката може да се смени. Декорът може да бъде подреден отново.
Но когато работиш с новородено, първо трябва да знаеш какво е безопасно и къде е границата, която не се прекрачва заради снимка.
Новороденото не е „модел“, който трябва да изпълни позата
Всяко бебе е различно.
Едно се отпуска чудесно по гръб. Друго предпочита крачетата му да останат прибрани. Трето категорично показва, че определено положение не му е приятно.
И аз се съобразявам с това.
Когато поставям бебето за снимка, не се опитвам да го наглася насила, за да повторя кадър, който съм правила преди или който родителите са видели някъде в интернет.
Мога да имам идея за снимката.
Бебето обаче определя дали тази идея ще се случи.
Ако усещам напрежение в тялото му, ако започне да се буди, да се върти или просто показва, че не му е комфортно, променям позицията.
Понякога съвсем малко движение е достатъчно.
А понякога просто продължаваме с нещо друго.
Главичката и вратлето винаги са приоритет
Новородените все още нямат контрол върху главата си и затова при всяко преместване тя трябва да бъде внимателно поддържана.
Това важи не само когато снимам, а и в онези няколко секунди между две позиции, които никога няма да се видят в готовата галерия.
При поставянето не дърпам бебето за ръчички или крачета и не го премествам рязко. Движенията са бавни и внимателни, а позицията се изгражда постепенно.
Понякога това означава да отделя няколко минути само за едно съвсем малко наместване.
И това е напълно нормално.
Не поставям бебето в поза на всяка цена
Има бебета, които позволяват много лесно да бъдат позиционирани.
И има такива, които още в първата минута ясно показват:
„Не, благодаря.“
И това също е напълно нормално.
По време на една фотосесия никога нямам списък с пози, които задължително трябва да изпълним.
Имам идеи и план, но той винаги може да се промени.
Ако нещо не е подходящо за конкретното бебе, просто няма да го направим.
Защото за мен успешната фотосесия не означава да отметнем определен брой пози.
Означава да създадем красиви снимки, като през цялото време се съобразяваме с човечето, което снимаме.
Всяка кошничка, легълце или реквизит трябва да бъде стабилен
Много от снимките на новородени включват малки легълца, кошнички, одеяла и различни декори.
На снимката те трябва да изглеждат красиви.
Зад кадър обаче първият въпрос е друг:
Стабилно ли е?
Преди да поставя бебе в даден реквизит, той трябва да бъде подготвен така, че то да лежи стабилно и удобно.
Меките материи и подпорите не са там само за красота. Те помагат тялото на бебето да бъде поддържано и да не потъва или да се накланя в неудобна позиция.
И докато снимам, бебето е близо до мен – не на другия край на стаята, докато аз просто се надявам да не помръдне.
Никога не бързам заради снимката
Точно сме подредили всичко.
Бебето изглежда прекрасно.
Остава само един кадър.
И тогава то се размърдва.
Това не е моментът да си кажа:
„Само една снимка набързо.“
Това е моментът да спра.
При новородените понякога една поза отнема много повече време, отколкото човек би предположил, когато гледа готовата снимка.
И така трябва да бъде.
Ако бебето има нужда да бъде нахранено – спираме.
Ако има нужда от мама – спираме.
Ако трябва да сменим пелената – спираме.
Ако просто му трябва време да се успокои – изчакваме.
Фотосесията се движи с неговото темпо, не обратното.
Следя сигналите на бебето
Новородените не могат да ни кажат: „Тази поза не ми харесва.“
Но го показват.
С начина, по който стягат тялото си.
С движението на ръчичките.
Със свиването на крачетата.
С мръщенето.
С неспокойствието.
Работата с новородени означава постепенно да се научиш да забелязваш тези малки сигнали.
Не чакам бебето да започне да плаче, за да разбера, че нещо не му е комфортно.
Много често то ни е казало това доста по-рано.
Родителите винаги могат да кажат „не“
Има още нещо, което смятам за важно.
Това е вашето бебе.
Ако в който и да е момент нещо ви кара да се чувствате неспокойни, искам да ми го кажете.
Не е нужно да мислите:
„Сигурно фотографът знае по-добре и не трябва да се меся.“
Когато работим с толкова мъничко бебе, доверието между фотографа и родителите е изключително важно.
И ако мама или татко не се чувстват комфортно с нещо, просто го променяме.
Без обяснения и без настояване.
Красивата поза не трябва да изглежда трудна за бебето
Когато една новородена снимка е направена добре, позата трябва да изглежда естествена.
Бебето трябва да изглежда спокойно.
Ръчичките и крачетата – отпуснати.
Лицето – ненапрегнато.
Цялата снимка трябва да носи онова усещане за мекота и спокойствие, което свързваме с първите дни от живота.
И точно затова понякога зад един толкова „лесен“ кадър стоят десет минути внимателно наместване.
Безопасността не е допълнение към фотосесията
Тя не е нещо, за което мисля след като избера фона, дрешката или декора.
Тя е първа.
Преди светлината.
Преди композицията.
Преди перфектно поставената ръчичка.
Преди снимката, която съм си представила.
Защото реквизитът може да бъде сменен.
Позата може да бъде пропусната.
Можем да направим различен кадър от планирания.
Но няма снимка, заради която си заслужава да пренебрегнем сигналите на едно новородено бебе.
Когато ми поверите бебето си
Знам колко много доверие стои зад това.
Особено в първите дни след раждането, когато то ви изглежда толкова малко и крехко.
И затова, когато го взема в ръце или го поставям за снимка, не мисля само за това как ще изглежда кадърът.
Мисля дали му е удобно.
Дали е спокойно.
Дали има нужната опора.
Дали трябва да продължим или да спрем.
Защото моята работа не е просто да направя красива снимка на вашето новородено.
Моята работа е първо да се погрижа то да бъде в безопасност – а красивата снимка идва след това.